четвъртък, 23 август 2012 г.

Подход в очистване на църквата от бивши доносници на държавата


Адв. д-р Виктор Костов

ВАЖНО! Тази статия следва да се чете в светлината на публикуваните вече на 09.10.2012 г. две досиета на еп. Васил Еленков - виж тук: http://pastir.org/news/6365. Статията тук е с оргиналния текст, без промени в текста от преди датата на публикуване на досиетата.

* * *

Настоящото предложение цели възприемането на внимателен и прецизиран подход в разграждането на агентурната система на държавата за шпиониране и саботаж на Божията църква. Предполага се, че този процес няма да е идентичен във всички църковни деноминации и че ще се различава по отделните казуси. Без конкретика и процедура, която да произтича от църквата, обаче, и възприемането на чисто политически мотиви, резултатът няма да е оздравяване от греха, а напротив – неговото преумножаване. Без внимателен, премислен и доказано библейски подход към проблема се дава възможност на злонамерени, отмъстителни и невежи личности и организации, да получат политическо удовлетворение или други дивиденти. (Такива случаи вече са налице.)

Няколко начални и важни момента.


Първо – Христовата църква трябва да поеме отговорността за решаването на проблема, а да не разчита на светския закон като единствен критерий за установяване на греха на агентите на тайните служби на атеистичната държава.

Второ – целта на изследването на живота и дейността на агентите-доносници в църквата е да се установи наличието на грях в библейски и християнски смисъл и да се подходи към това установяване. Много често разбиранията на обществото за морал, като цяло, съвпадат с тези на християните. Но това не винаги е така (един пример е налагането на хомосексуален морал и предефинирането на пола, които са съвременни тенденции). Целта на църквата не може да бъде да се търси политическа разправа, обществено порицание, публично правосъдие. Това не означава да няма публичност, по казусите на публично известни лидери, но способите нито решенията не могат да имат за цел някакъв неопределено публичен (светски и политически)  морал, че е лошо да се доносничи. Критериите са Писанията и Новозаветните отношения между братя. Църквата не е държавно-политическа организация. Църквата не произхожда от държавата и политическия процес. Църквата е частна и отделена от държавата организация. Така въпросът за агентите-пастори е морален, духовен и църковен въпрос, преди всичко, а не политически и обществен. Пасторите може да имат обществена и политическа дейност и като агенти да бъдат квалифицирани като такива от държавата, но най-важното решение е как църквата, не като регистрирана от държавата юридическа личност, а като общността от вярващи, квалифицира дейността на агентите-християни (Виж 1 Коринтяни 5:12-13).

(За църковните организации обаче, които възприемат себе си като креатура на държавата съвсем естествено е да  прилагат критерий, който е базиран на политическия, а не на библейския морал.)

На трето място – извън политическо-моралния аспект на проблематиката – в библейско отношение плевелите и житото ще съществуват съвместно до идването на Справедливия съдия. Това не ни освобождава от отговорност да съдим братята, които се наричат такива, а са грешници (1 Кор. 5:11-13; 1 Кор. 6).

В същото време съдът трябва да е прецизиран и справедлив.

Всеки съд има за цел да установи истината – тоест нужно е легитимна юрисдикция, представяне на казуса, изследване на фактите и закона и издаване на решение.

Принципни положения в отношението на църквата към тайните служби на тоталитарната държава
- Държавата създава условията за доносничество със своята намеса (с насилие и заплаха) в делата на църквата 1944-1990 и след това;
- Закон за досиетата: отваряне на досиета на лидери и “установяване на принадлежност към ДС” по наложени от държавата критерии, в някои случаи неясни (http://pastir.org/news/5858);
- Църквата приема държавните инициатива: дискусията в църквата по въпроса за доносничеството е резултат от държавната инициатива
- Неотчитане на сатанинското коварство на ДС и техните методи на работа
- Причината? Липса на изяснен критерий и разбиране за модела църква – държава от богословска, историческа и контекстуална гледна точка. Държавата е наложила на църквата своя модел и разбиране за отношения с нея.
- Поради предното дейността по осветляване на агентите трябва да върви паралелно с дейност по осветляване на тоталитарната същност на комунистическото държавно управление и намесата му във съвестта и църквите на вярващите хора. Въпросът Божието-Богу и кесаревото-кесарю, стои с изключителна сила днес пред вярващите християни и техните лидери.
- Недопустим е чисто политическия светски подход и философия на действие по отношение на агентите в църквата. В политическата система или има пълно неглижиране на отговорността или пълно заклеймяване на доносниците на ДС . Целта на вярващите е да се установи истината от християнска и библейска страна, да се предложи на грешниците възможност за (в тази последователност): 1. Покаяние; 2. Дисцплиниране; 3. Прошка; 4. Отлъчване от общение (при наличие на установен грях и отказ от покаяние).

По какво се установявава “принадлженост” към ДС
ХІ. По какво се установява принадлежност

Принадлежността се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове на бившите служби за държавна сигурност. Законовата дефиниция на „документ" е „всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни". Тези разпоредби имат специален характер по отношение процесуалните закони, регламентиращи материята на писмените доказателства.

Документите, които служат като основание за установяване на принадлежност, са определени в чл. 25:
1. за установяване на дейност на щатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.

Разглеждане на конкретни казуси – важен е не масовият, а индивидуалният подход
На първо място е важно да се определи КОЙ има юрисдикция за преценка на даден казус, в църковно отношение. Нужно е да са ясни критериите в кои случаи е задължителна или наложителна публичността на решенията на съответното църковно тяло и неговите решения по даден казус. Какви могат да бъдат тези решения? – дисциплиниране, отзоваване от служение, опрощение, и прочие.
Преди всичко - Нужно е да бъде определен какъв грехът на хората, сътрудничели на тайните служби – идолопоклонство? Сребролюбие? Лъжливо свидетелстване против ближния си? С оглед на установения грях следва да има призив за покаяние и едно от две последствия

(1) покаяние и прошка или
(2) дисциплиниране (с цел покаяние, крайната мярка е отлъчване от общение)

Фокусирайки се върху казуса на Васил Еленков, решението за обявяваване на принадлежност не съдържа нито един от визираните документи за «установяване дейност на секретен сътрудник». В същото време отсъствието на публикацията на пълното досие на Васил Еленков предизвиква въпроси относно неговото съдържание. Поради липса на такава публикация и съгласно закона Васил Еленков е бил сътрудник на ДС – «агент». Но от друга страна, внимателното изследване на всеки казус, преди даден пастир да бъде морално обявен за таен агент работил срещу интресите на църквата и на евангелието, изисква допълнителна информация и библейската ѝ преценка. Ето тук е разделителната линия за това доколко трябва да се доверим на данните представени от държавата и нуждата от внимателен библейски подход за греха на доносниците на държавна сигурност.

Ето няколко предложения за такъв критерии за преценска от библейска гледна точка:
- Хората, които доброволно и активно са сътрудничели на ДС трябва публично да се покаят и да се оттеглят от служение (получавали са заплати, писали са отчети и доноси, комуникирали са с агенти на ДС).
- Хората които са сътрудничели на ДС, макар и неохотно и под натиск, и от тяхното сътрудничество са пострадали други християни и делото на Евангелието, също трябва да си признаят и да се покаят и да се оттеглят от служение (донасяли са за други християни и са подписали договор за сътрудничество).
- Хора, които са били заставяни да сътрудничат чрез заплаха, изнудване или насилие и са съгласили следва ясно да разкажат как това е било извършвано от ДС, за да е наясно църквата със злите агенти на държавата. Независимо от упражнената принуда срещу тях тяхното поведение също трябва да бъде преценено с оглед на това нужно ли е да поднесат изивненията си, за дейността си, ако има такава.
- Хора, които не са сътрудничили, но са набедени за агенти чрез пропуски в законодателството (чл. 25 Закона за досиетата) по разкриване на досиетата и Комисията по досиетата имат право да бъдат изслушани и църквата да прецени тяхното служение – да останат в служение или не.
- Хора, които открито и честно са заявили принадлежността си, осъзнали са греха като „лъжливо свидетелство против ближния си” и са се покаяли – изразили са съжаление за двойственото си служение, следва да бъдат простени и приети безусловно в църквата. Въпрос на допълнително решение е дали да останат на отговорна позиция или не.

Горепосочените критерии са само примерна рамка и подлежат на детайлизиране и усъвършенстване.

Проблемни аспекти в установяването на принадлежност
Установяване на “принадлежност”:
- Дори само имената на едно лице и псевдонимите му да са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, то се разкрива от комисията, като същата е длъжна да отбележи в решението си, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.
- Това законово разрешение изключва споровете относно това дали следва да се оповестява принадлежност на лице, за което липсва саморъчно написана и подписана декларация за сътрудничество, саморъчно написани агентурни сведения и пр.
- Дори да е налице само регистрация на лицето, то ще бъде обявено при условията на чл. 29, ал. 3. Налице ли е дори само един документ по чл. 25, т. 3, независимо създаден ли е от проверяваното лице, комисията е длъжна да обяви неговата принадлежност.
- Този подход на законодателя е приет поради унищожаването от бившите служби на огромен брой архивни дела, при което са запазени само част от документите или само регистрационните документи на лицето. Друг подход би обслужил целите на лицата, наредили унищожаването.

Източник:
www.comdos.bg

Библейски цитати относими към темата

1 Кор 5:11-13
11. но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно. 12. Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

1 Коринтяни 6:1-11
1. Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2. Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3. Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4. Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5. Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6. но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7. Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8. А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
9. Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10. нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
11. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог

12 коментара:

  1. Господин Костов, още не съм дочела материала ви докрай, но в мен възнкина въпрос.

    Според вас църквата не може да използва думата доносник, и не може да отсъди, че някой е доносник, защото това било политически, а не библейски термин, така ли?

    Също твърдите, че ако държавата не била отворила досиетата, църквата нямало да се сети да пита защо някои от основните лидери на доминации са били доносници?!

    Моля ви, господин Костов... това най - малкото звучи инфантилно!

    ОтговорИзтриване
  2. А от приложените стихове, стана ясно само,че всичко трябва да става скрито, да не ни види света.

    Къде обаче са библейските стихове за предложените от вас "критерии за преценска от библейска гледна точка" ?

    ОтговорИзтриване
  3. За решение на вашите проблеми следвайте следните съвети: 1. Четете докрая, четете внимателно. Размишлявайте. 2. Питайте мъжа си вкъщи ако не разбирате - 1 Кор. 14:35.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Няма да се заяждам, но го прочетох до края и не разбрах точно ... защо трябва да питам мъжа си в къщи?!

    А след като разсъждавах стигнах до извода, че вашия материял прилича на израза "Крадецът вика дръжте крадеца".

    Ако не разбирате какво казвам - питайте жена си в къщи.

    ОтговорИзтриване
  6. Г-н Костов, поздравления за статията!
    Що се отнася до участието на г-н Георги Бакалов в повдигането на тези казуси, той няма никакво морално право дори да коментира, а камо-ли да бъде негов инициатор. НЛФ - няма нито духовното, нито юридическото право, да играе ролята на един вид легитимен - морелен съдник, в случая както с т. нар. пастири- доносници. Освен това, Националният характер, на групата самоволно нарекла себе си НЛФ - като представителство и численост, са лесно оспорими! Видно е за всички, че част от хората първоначлно подкрепили проекта на г-та Пилев и Бакалов са се оттеглили, а темата за досиетата преекспонирана с може би не единствана цел, но спред мене основна, личен ПиАр! Г-н Бакалов в злобата и отчаянието си, сам доказа, че работи с методи не по-малко подли и НЕзаконни( по предполагаема презумпция, а не доказана фактология) от тези, с който може би не са били познати по онова време, дори на и т.нар. Пастори-доносници, а именно: НЕЗАКОННО, ТАЙНО, звуково записване на ЛИЧЕН РАЗГОВОР! Известен е поне един такъв случай, като този на Крумов, но е напълно възможно, да не е изолиран такъв, а да става въпрос за практика - няма категорични данни за това.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иво, все повече ми заприличваш на ето тези:
      http://aninedkova.posterous.com/119303874

      Чудя се, как успя да се криеш толкова години?!
      Явно си бил много добър в двуличието!

      Изтриване
  7. I Коринтияни 6:1-11, което г-н Костов цирира, се отнася за лични тъжби, тоест за лични ситуации, в които някой е онеправдан от брат си, а не за нечестие на лидери и църкви, които ап. Павел изобличаваше публично. Един от показателните примери е, когато ап. Павел конфронтира ап. Петър/Гал.2:11-14/"рекох на Кифа пред всичките:..." и по-късно писа за това на новоповярвалите езичници. Това не е единственият случай, в който Павел говори публично за нечестието на лидери и на групи от хора, за да внесе яснота в Църквите.

    Нечестието на християнски лидери се изобличава сериозно и публично понеже, самите те го вършат сред големи групи от хора, какъвто е случаят например с В.Еленков и неговите измами и лъжи в САЩ, както и принадлежността на лидерите на деноминации към ДС. Българите трябва да разберат кои са чисти и кои не, те имат право на това, за да направят своите избори.

    Не е чудно също, че темата ще бъде избягвана или размивана с обвинения към хората, които конфронтират.

    ОтговорИзтриване
  8. Ани, НЕ, не съм бил двуличен! Би ли нарекла човек, който е бил 6 години екстремен доброволец, двуличник? Бил съм точно, както сте ти и Любо в момента, наивен! Не се обиждайте, моля ви... Не зашитавам никои, който бил в е от ДС, но оспорвам правото на Бакалов да изобличава. Причините са много, но за сега ще се спра на най-банално звучащата - няма любов към тия хора, които изобиличава; в синхронизъм със Словото "...и Бог изобличи ония, които Го любят" Изобличението на Бог към хората има една цел - намиране на положителен изходен път, за разлика от Бакалов, който действа грубо, с нападки, обиди и подмолни подходи, нящаши нищо общо с любовта. Ани Любо, ако вие не можете да разпознаете лицемерието на Бакалов, за което "свидетелства" писменно и самия той, освен десетките свидетели, на место 2-3 както се казва в словото, че са достатъчни, за какво говорим, освен за пълен нихелизъм от страна на подкрепящите го. Любо, темата за досиетата е преекспонирана от НЛФ и на хората им е писнало и безинтересна. Освен това, никои не посочи, или поне аз не видях, да са настъпили някакви вредни последствия за общностите, в днешно време, следствие на ръководенето им от хора имащи в делечно минало някаква връзка с ДС. Всъщност как бихте реагирали вие, ако Бакалов се окажеше агент, чисто хипотетично, а Прелом беше супер, отново хипотетично?

    ОтговорИзтриване
  9. Доколото си спомням ад. Виктор Костов не бе сам в защитата на Бакалов на времето, умнишлено ли е избегнато споменаването на имената на колегите му, проява на себеотвержено поемане на целия срам от връзката с Бакалов, подобно на Левски. Или пропуска е случаен?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сам, богоизбрани, сам. Ако знаете някой друг - цитирайте му името, ще ми е интересно да го чуя. Осевн разбира се, колежката от моя екип. Освен това, аз "не понасям срама" от защитата на правото на свободата на религия, което беше причината да защитавам Бакалов и групата му. В ситуацията с Бакалов полицията и държавата нямаха право да го третират по начина, по който го третираха, заради словото му. Те направиха един квазимъченик от него и той не пропуска да капитализира това, че той и хората му са били "преследвани" и са се "срещали в градинки". Така че, защитавайки Бакалов, защитавах принципната позиция, че дори странните типове имат право на изразяване на мнение без страх от държавно преследване. А задачата на богословския дебат беше да го изобличи за грешните му и вредни доктрини именно в рамките на дискусията, а не с помощта на прокурорски и псевдозакнови манипулации. Но църквата не зае ясна позиция по негов адрес, свикнала на шикалкавения и поклони към държавата. А сега, както виждате ми се налага и с тази задача да поема. И по-скоро съжалявам, че съм бил наивен да си мисля, че защитавайки правата на свободно изразяване на един толкова безпринципен и себичен човек (и съвсем наскоро имах да се убедя окончателно, че той е такъв), добре манипулиращ езика за принципността, но на практика самозванец, може да спечели каузата на свободата.

      Изтриване
    2. Правилни определения давате на Бакалов, все едно сте защитавали сериен убиец ;-).
      В това противоречие и конфликт между свободата като идея и лудостта на използвача вярвам сте постъпили правилно. Както и вярвам, че хората събиращи се в групата му до 1995 година са били наистина църква. Аз мисля, че Бакалов трябва да се пречисти в групата на "One-hit wonder", старите шлагери, на тези, които са си изпели песента и сега може да забравим за тях и само от време на време да си спомняме за миналото, в което са преминали. Питах за други, защото той нито веднъж не спомена за вас, дори и пред по-близкото обкръжение. Той всъщност, освен за себе си за друго не говореше. Добре е, че давате мнението си, освен с миналото сега с нищо смислено в дейността си не може да изтъкне, Дори тази конференция за агентите, освен долни интриги за оклепване на този и онзи е само отчаян опит да се намери нещо за показване като християнска дейност. Като липсват постижения в настоящето, хората си измислят такива за миналото.

      Изтриване

Преди да коментирате прочетете "Правила за ползване"! Желателно, но не е задължително, да се подписвате с истинското си име.