събота, 6 октомври 2012 г.

“Апостоли”, “пророци” и “реформатори” без печат


д-р Вениамин Пеев

Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ?
Не сте ли вие моето дело в Господа? На други ако не съм апостол,
то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът
на моето апостолство” (І Кор. 9:1-2)


Тривиална истина е, че не можеш да се легитимираш пред обществото с документ, който не е оторизиран от съответната институция. Преди известно време у нас бе оповестено, че има лица, които нямат законосъобразни документи за самоличност, следователно де факто ги има, но де юре не съществуват. Знаем за хора с фалшиви дипломи за образование, които губят своята позиция в обществото, губят авторитета си, губят доверието на хората. Някой трябва да се подпише на твоя документ, трябва да се постави печат там, трябва да получи правна тежест, за да стане документът истински.

Когато чух за първи път, че в средите на българския евангелизъм някои новоизлюпени служители преди двайсетина години са се самотитулували като “апостоли”, “пророци” и “реформатори”, погледнах на това с усмивка. Е, млади хора, не достатъчно образовани както в граждански, така и в богословски смисъл – защо да им обръщам внимание. Ще поостареят, ще поизтрезнеят, ще поумнеят.

С течение на годините обаче, тези псевдоапостоли, псевдопророци и псевдореформатори започнаха дотолкова да си вярват на самозванството, че видимо вече се изживяват като “пълномощници на целия български евангелизъм”. Въпреки че зад тяхното псевдолидерство стоят едва шепа силно изманипулирани момчета, които в друга деноминация въобще не биха се котирали, те започнаха да се виждат в духовната си слепота като единствените “легитимни водачи”. И кацнали като млади петли върху селски плет, те започнаха да извисяват кресливи гласчета, започнаха да огласят целия свят с некомпетентни мнения по сериозни проблеми, започнаха да пръскат като пера доноси срещу авторитетни хора.

Когато някой – дори и в християнските среди – тръгне от самото начало на служението си с лъжа, той скоро изгубва усета си за истината и правдата.

Лъжеапостолът говори, проповядва и пише лъжливо. Лъжепророкът не различава Божия от човешкия и дяволския авторитет. Лъжереформаторът не само че не извършва никаква революционна дейност, но той руши революционните постижения и предизвиква пълен хаос с контрареволюционните си действия.

Не можеш да бъдеш Павел, ако си Юда или Димас. Не можеш да пророкуваш като Йеремия, ако си Валаам. Не можеш да маршируваш победоносно като Лутер, ако си цезаропапист.
В наше време има български евангелисти, определящи себе си като “апостоли”, които всъщност са лъжеапостоли. Това може да се потвърди на основание на новозаветните писания, на основание на реформаторската практика и на основание на днешното им поведение в публичното пространство. А това означава, че те са “апостоли без печат”, което ги прави самозванци.

Ап. Павел ясно формулира кой може да се нарече “апостол”. Почти във всяко свое послание той защитава правото си да бъде титулуван като такъв, въпреки че не е бил сред Дванайсетте. В апологията си Павел си служи с методите ad hominem и ad rem. Най-напред той казва защо смята, че има право да бъде наречен “апостол” като Петър, Йоан или Яков. Това е неговият метод ad hominem. Павел заявява, че му е дадена от Бога “благодат” (Римл. 15:15). Той използва тази благодат като “служител Исус Христов между езичниците” (ст. 16). Но дори когато има “за какво да се похвали” (ст. 17), Павел го прави не в свое име, а “в Христа Исуса”. Той не би се осмелил да  говори за нищо друго, освен “онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата” (ст. 18).

Павел е “апостол”, защото говори, проповядва и действа не в свое име или в името на своята религиозна организация, а като “пратеник” на Исус Христос. Ако апостол Павел беше жив днес, той никога нямаше да стане член на АРЦ! Той не би включил глас в самохвални изявления за придобиването на 1 милион българи за евангелската кауза! Него не биха го интересували  финасови операции и проекти на финансови пирамиди! Той не би манипулирал своите подведомствени! Той не би писал доноси за своите колеги нито пред църковни организации, нито пред римския император, както правят това днешните български лъжеапостоли! Ап. Павел познаваше само Христа и служеше само Нему! Чуйте изповедта му: “но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене” (І Кор. 15:10).

Апостол Павел знае прекрасно, че само неговите претенции за “апостолство” не са достатъчни, за да се нареди достойно в апостолската редица в Новия Завет. И тук той използва своя argumentum ad rem, което трябва да му гарантира обективност, признание, печата на достоверността. На първо място, неговото апостолство е инициирано от възкръсналия Христос: “не видях ли Исуса, нашия Господ?” (І Кор. 9:1; срв. Деян. 9:3-5). Виждали ли са днешните самозвани български псевдоапостоли възкръсналия Христос? Ако го бяха виждали, щяха да пръскат в светлината на Неговото явяване живот, надежда и насърчение, а не клевети, заплахи и духовна смърт!

Човек може да критикува недъзи и опущения – самият ап. Павел го правеше. Но не може безогледно да се пръска чернилка срещу всеки брат, който има различно виждане и мнение от самозванците. В една битка за истина и правда има съюзници, а не само врагове. Християнската стратегия и тактика е плод на мъдрост и дипломатичност, а не на хунско втурване напред с меч в едната ръка и с огън в другата.

Но забележете – ап. Павел не се позовава само на Христовия авторитет за своето служение. Мнозина биха казали, че е достатъчно да им се стори, че са упълномощени лично от Христос за дадена инициатива. Такива примери виждаме в цялата история на християнството. Симон магьосникът претендираше, че извършва велики дела от името на Христос и чрез силата на Св. Дух. Папи сребролюбци и военолюбци са се перчели с авторитета на Христос. Култови лидери чудовища като Джим Джоунс и Дейвид Кореш са претендирали за пълномощия от Христос. Самият Ницше в миговете преди окончателното си обезумяване се е виждал като “въплъщение на Христос”.

Да си наумиш, че Христос те е повикал и те праща в служение, никак не е достатъчно! Нужно е това да се докаже на дело.

Нужно е другите да го разпознаят. Затова ап. Павел прибавя реторичния въпрос: “Не сте ли вие моето дело в Господа? На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство” (І Кор. 9:1-2).

Признанието на вярващите за даден служител е “печатът” на неговия документ за самоличност, на неговата диплома за пастир, на неговото досие. Кой признава днешните лъжеапостоли в АРЦ? Една шепа силно зависими финансово и психологически момчета, които нито познават историята на българския евангелизъм, нито имат визия за неговото бъдеще! Форумите, измислени от тях, са като плевни, зидани с кирпичи. Нито някой от мнозинството евангелски вярващи ги е одобрил, нито някой от това мнозинство ги подкрепя. Дори бивши служители и членове на АРЦ бягат от тези кирпичени плевни, защото сами са отрезвели от тяхната несигурност и духовна смрад. Те бягат за живота си към Христос, както се втурна към него самият ап. Павел.

Ние, днешните български евангелски служители на различни нива – в църкви, на мисионерското поле, в затвори или в областта на просветата, заявяваме високо, че не гледаме на себе си като на “апостоли”, защото не сме и не можем да бъдем! Не сме автори на новозаветно писание или пророчество. Не сме евангелизирали провинции и държави. Не сме реформатори от ранга на Лутер, Цвингли, Калвин или Меланхтон. Няма с какво да се похвалим, освен с Христос, Който ни е дал според волята Си от Своята благодат. Но можем да кажем като ап. Павел: “за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка” (Филип. 1:21).

Не в човешко име сме повярвали и не на човешки претенции сме се доверили! Защото това е действителното “апостолско служение” – да бъдеш пратеник Христов, без да осъзнаваш това като титла и привилегия пред другите.

2 коментара:

  1. Г-н Костов,

    Ама как може да сме толкова изостанали, толкова необразовани, толкова плътски, че да не можем да разпознаем един истински апостол-реформатор, инвестиционен мениджър и топ консултант като наш Гошко (Г.Бакалов)!? :)
    И как може да разпространяваме такива "лъжи" и "клевети" по негов адрес!?

    Днес прегледах задълбочено CV-то на обедняващият "апостол" 7 пъти с надеждата,
    че по време на 7-мия преглед ще получа свръх-естествено виждане и ще видя неща,
    които до сега не съм видял.
    Ще разбера тайни за Г.Бакалов, които до сега не съм разбирал и ще отида на места, на които не съм бил до сега. :)
    И в резултат на чудо ще разпозная Гошко като истински апостол-реформатор, инвестиционен консултант и топ мениджър.

    Чудото обаче не стана - явно малко ми е била вярата или е трябвало да чета CV-то
    при специално осветление. :)

    Предлагам на Вашето внимание същото това CV - може пък при вас чудото да стане!

    Файл: George_Bakalov_resume.pdf
    Линк за достъп:
    http://dox.bg/files/dw?a=9a7e5b1cb6

    Призовавам и обедняващ "апостол" Бакалов - да окаже съдействие във връзка с разпознаването.
    Ако има сертификати или дипломи (непосочени в CV-то), придобити чрез дистанционно обучение
    или 3 дневни семинари към някой "апостолски институт" като например Wagner Leadership Institute (http://www.wagnerleadership.org/), а също така реален работен опит, придобит в реални финансови институции (които все още не са фалирали :)),
    моля да ги представи на нашето внимание, та дано най-сетне и ние успеем да го разпознаем!

    Максим Максимов

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Максимов,

      Прочетох работната биография на г-н Бакалов и ми се струва, че все още има възможност да си намери работа по това, за което е най-квалифициран, а именно - медицинска сестра. Но доста по-славен е пътя на "апостола", и лесен, сред наивните вярващи християни, което е довело и до бомбастичната останала част от "резюмето" му. Все пак кой би избрал да се труди от сутрин до вечер като помага на болните, вместо да обединява нации, деноминации и движения, да очиства църкви, и банкови сметки с лесни пророчества?

      Изтриване

Преди да коментирате прочетете "Правила за ползване"! Желателно, но не е задължително, да се подписвате с истинското си име.